ДОБРЕ Е ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ!

Болест на Пик

Този тип заболяване е описано 1892 година от Пик. Най-често то започва да се проявява във възрастта между 50 и 60 години, като болестта на Пик се среща значително по-рядко (средно около 4 пъти по-рядко) в сравнение с болестта на Алцхаймер. Не съществуват известни причини за болестта на Пик, но както и при болестта на Алцхаймер, при болестта на Пик се натрупват данни за ролята на някои наследствени фактори, водещи до нарушения в обмяната на клетъчните белтъци

Промени в мозъка при болестта на Пик

Мозъчната кора започва да атрофира, засягайки предимно челните и слепопочните дялове. Атрофичния процес се разпостранява и върху бялото вещество и подкоровите образувания. При наблюдение под микроскоп се установявават значително намаление на невроните, промяна в цитоархитектониката на кората (заличаване на слоевете) и подчертано разрастване на олигодендроглията.

Симптоми при болестта на Пик

Заболяването започва постепенно. Като ранни симптоми на болестта на Пик може да се отбележат личностните изменения, а именно необичайни особености в характера и поведението, които преди не са били свойствени на дадена личност. В тясна връзка между личностните промени стои предимната локализация на болестния процес в мозъка: при засягане от атрофичния процес на челно-конвексните области на кората се появява вялост, безинициативност, равнодушие (апатикоабуличен синдром), а при засягане на челно-базалните – глуповата веселост, загуба на чувството за дистанция и такт, разтормозяване на низшите влечения. Същевременно с личностните изменения се забелязва и засилващ се интелектуален упадък (видимо обедняване на мисловните процеси, загуба на критичните способности). В началото паметовите функции се засягат по-слабо. От висшите корови функции най-рано се разстройват речевите. Първите симптоми на болестта на Пик са обедняването на речта и появата на речеви стереотипии – използване на едни и същи изрази и фрази, разказване на едни и същи случки и събития. Наред с речевите стереотипии се наблюдават и стереотипи в поведението, мимиката и жестовете, които се задържат дълго в клиничната картина на болестта на Пик, давайки и своебразен облик. Апрактичните и агностичните симптоми при болестта на Пик се явяват по-късно. Остри психотични епизоди се срещат рядко и както и при другите атрофични процеси са рудиментарии. С тежка глобарна деменция и пълен разпад на висшите корови функции, могат да бъдат характеризирани крайните стадии на болестта.