Обичаят да се носят усукани разноцветни, или само червени конци е отчасти разпространен и в други страни като Румъния, Северна Гърция, Република Македония, Сърбия, Молдова, дори в Албания. Но като че ли именно в българския народ силата на вярата в доброто пожелание „Честита Баба Марта!”, с което съпровождаме подаряването на мартеницата на близък човек, е най-добре запазена. 

Мартениците се носят докато човек види щъркел или чуе песента на лястовичките или кукувицата. В миналото хората слагали мартеницата под камък и след време (на другия ден или след девет дни) отхлупвали камъка и ако видели много мравки, означавало, че ще се родят много агънца през годината; ако видят бръмбар или червей – значи ще се множат теленцата и кончетата. Момите гадаели по мартениците за кого ще се омъжат, а възрастните хора ги хвърляли в реката „за да изтекат всички злини по водата”. Грижовните стопани оставяли мартеница и в полога на домашните птици.

Днес в повечето случаи завързваме мартеницата на цъфнало или плодно дърво с пожелание пролетта да ни срещне живи, здрави и засмени.