Добре е да сте информирани!

На 29 септември по инициатива на Световната здравна организация (СЗО) се чества Световен ден на сърцето.
Сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за преждевременна смърт. В здравния статус на населението над 90 % от смъртните случаи в света и повече от 50 % в Европа са резултат от тях. Нашата страна не прави изключение от негативната статистика и 65% от общата смъртност на населението се причиняват от ССЗ.
Смъртността от инфаркт на миокарда нараства в активна възраст, особено при мъжете. Възходяща е тенденцията и при смъртните случаи, причинени от мозъчно-съдова болест. През последните години хипертоничната болест започва все по-рано и се наблюдава „подмладяване“ на заболяването. Сърдечно-съдовата система е подложена на непрекъснато въздействие на различни рискови фактори, които увреждат сърцето и кръвоносните съдове и често имат фатални последствия.
Рисковите фактори са обратими и необратими.
Необратими рискови фактори: мъжки пол, напредване на възрастта и наследствената предразположеност.
Обратими  рискови фактори : тютюнопушене; затлъстяване; високо кръвно налягане; липса на физическа активност ;висока кръвна захар или диабет ;психологически стрес;
Повечето от обратимите фактори се повлияват от храненето. Променяйки модела си на хранене , ние можем да намалим съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.
Друга причина за развитието на ССЗ в съвременния свят е замърсеният въздух, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчен стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и смърт.
Високия прием на животински мазнини е свързан с повишаване нивата на общия и „лошия“ холестерол. Повишения прием на растителни мазнини и мазнините на рибата могат да намалят общия и „лошия“ холестерол в кръвта. Основни източници на растителни мазнини са: растителни масла, овесените ядки, авокадото, ядковите семена. Мазнините на рибата са много полезни за намаляване на образуването на кръвни тромби, което от своя страна  води до намаляване на риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.
Фактори ,свързани с храненето ,които увеличават вероятността от появата на високо кръвно налягане са затлъстяване; повишена консумация на готварска сол; прекомерна консумация на алкохол. Затлъстяването е свързано с високото кръвно налягане и мозъчния инсулт при по млади хора.
Препоръки за хранене за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания:
*Висока консумация на зеленчуци и плодове (минимум 400г дневно)
*Увеличаване консумацията на пълнозърнест хляб, зърнени храни и бобови храни; млякото  и млечните храни да са с ниска масленост ;
*Увеличаване консумацията на ядки (специално орехи) и семена;
*Употреба предимно на растителни масла, особено зехтин ;
*Редовна консумация на риба, поне веднъж седмично;
*Намаляване консумацията на сол до 5 гр дневно;
*Ограничаване консумацията на животински мазнини ; хидрогенирани мазнини (маргарини) и храни ,богати на холестерол (хайвер, животински мазнини, субпродукти);
*Консумиране предимно на домашно приготвена храна и избягване приема на полуфабрикати, захарни изделия, тестени храни и подсладени напитки;
*Редовно петкратно хранене, което включва  закуска, обяд и вечеря и две подкрепителни закуски от плодове или зеленчуци с цел поддържане добро ниво на метаболизма. Да се избягва приема на голямо количество храна предимно вечер, което затруднява работата на стомашно -чревния тракт.
Няколко лесни начина да помогнете на сърцето си :
*Нужни са не по- малко от 8 часа сън на ден. Това помага за намаляване на кръвното налягане и засилва метаболизма ;
*Редовните умерени физически натоварвания са в основата на профилактиката на ССЗ. Определената норма за физическата активност за зрели хора е следната : движение или спортуване 30мин. дневно 5 пъти в седмицата. Не е задължително да е аеробика или фитнес, може да си направите просто разходка в парка , да се качите пеш по стълбите или да ограничите използването на градски транспорт за сметка на ходенето пеш;
*Намерете начин да преборите стреса;  
*Не прекалявайте с алкохола, кафето и цигарите;
Редовните профилактични прегледи при личния лекар и своевременни консултации със специалист (кардиолог, ендокринолог, диетолог, психолог) при необходимост и контрол на стойностите на артериалното кръвно налягане, кръвната захар и общия холестерол имат важна роля в ранното откриване на сърдечно-съдовите заболявания и тяхното лечение.