ДОБРЕ Е ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ!

Грижи за лежащо болен

Грижата за лежащо болен е изключително трудна задача ,изискваща създаването на определени навици и търпение с болния.

Болният трябва да разполага с отделна стая, или да има оборудван болничен кът ,нощно шкафче и стол за асистента. Стаята трябва да се проветрява при топло време целия ден , а при студено време да се проветрява на по чести интервали. Леглото трябва да бъде удобно, да не ограничава движенията , по възможност с удобен матрак. Спалното бельо да бъде от памук. Одеялото (задължително в калъф) трябва да бъде или вълнено и леко, или бархетно. Дебелото и тежко одеяло не е подходящо -това е допълнително натоварване за болния, особено при сърдечни-съдовите и белодробни заболявания.                                                                                                          

Залежаването                                                                                                                                От продължителното залежаване се получават рани от залежаване или декубитални рани това са наранявания на кожата ,особено в костни области на тялото, като: петите, бедрото, глезените, бедрата, раменете и опашната кост. Появяват се в резултат на продължителен натиск върху кожата. Най-често се случва при възрастните ,които са обездвижени  или ограничени на леглото за дълги периоди от време. Важно е да се подържа добра хигиена и да се следват определени стъпки при грижите ,за да се предотвратят  усложнения.                      

Кожни промени                                                                                                                                        

Лежащо, тежко болни  хора много често страдат и от проблеми с кожата .Това е дистрофично, язвено -некротично увреждане  на тъканите с възникване на гнойни инфекции. Те могат да се образуват в местата на гъвките на меките тъкани ,особено при изтощения от продължителното залежаване болен организъм. Така е, защото от продължителното обездвижване се нарушава оросяването на крайниците .Кожните промени започват със зачервяване на кожата ,развива се начален стадий на суха некроза(умъртвяване на засегната кожа),а по късно преминава във влажна некроза. Болните които не могат да стават , се третират  с топла вода с камфоров спирт,  одеколон или оцет ,а слабините се промиват с тампон от памук или марля, напоени с топла вода . Обикновено болестните промени на кожата засягат областта на кръста ,тила на главата, петите и лактите. При необходимост могат да се подлагат под пострадалите места специални възглавнички, гумени кръгове ,чаршаф или кърпа.                                                                     

Признаци и симптоми

*Зачервена кожа с трайно петно .Сърбеж и сухота на кожата.

*Мехури по кожата или открити рани. Леко подуване. Оцветяване -лилаво или червено на цвят.

*Разрушаване на кожата в дълбочина.

*Раната достига с дупки до кости ,сухожилия и мускули.                                                                                 

Предпазване от декубиталните  рани                                                                                                            

За предпазване на декубитуси  трябва да се премахнат или намалят силите на натиск и триене,които увреждат кожата ,мастната тъкан и мускулите. При преместването на лежащо болни хора трябва да се избягва какъвто и да е опън на кожата и плъзване на тялото водещо до протриване на кожата ,тъй като човешкият скелет се движи в обратна посока на кожната повърхност.                                                                                                        

Някои начини за предотвратяване за развитие на рани от залежаване са  : 

*позицията на тялото да се сменя през 2-3 часа, за да се избегне продължителен натиск върху кожата;

*да се намали натиска върху кожата с помощта на помощни средства като: възглавници, подла- кътници, които са пълни с пяна, гел или въздух;

*проверява се кожата на обгрижването лице ежедневно , за да се идентифицират уязвимите райони ;

*смяна на лично и спално бельо веднага, ако се намокри;                                                                    

Честата смяна на личното и спално бельо ,поддържането на хигиена ,обгрижване и почистване на тялото ,свежда до минимум появата на декубиталните рани.

Рехабилитацията                                                                                                                                         

Процесът на рехабилитация е винаги сложен ,без значение от каква болест е предизвикан. От физическа гледна точка той несъмнено е за добро, защото благодарение на трудностите през този период организмът се връща в строя, но от психологична страна си е истинско изпитание. Необходима е специална медицинска техника според увреждането ,като проходилка, ролатор, триопорен или четириопорен бастун ,патерици ,топки за рехабилитация на ръка и др.,която ако не върне всички загубени способности ,то поне ще облекчи периода за възстановяване. Рехабилитацията  действително може да бъде по-тежка от лечението. Важно е болният винаги да има вяра в бъдещето ,защото ако не се предаде ,то шансовете му за възстановяване забележително се подобряват.

Разходките на чист въздух са много полезни особено когато времето е хубаво. Когато се извежда болния на открито ,а това в повечето случай става с помощта на инвалидна количка или друг вид помощно средство ,дори и за кратка разходка ,това с сигурност ще повлияе положително и ще повдигне духа на лежащо болния човек. Както и развлечение с телевизия, книги и дейности които болния харесва, това допълнително ще го разтовари