Старайте се да действате успокояващо на болния, не го пришпорвайте, защото той страда от стрес и тревожност. Такива симптоми като тремор, сковани мускули, забавени движения - те само се влошават под действието на стреса. Ако вие нервничите, и той ще се чувства зле. Половината болни страдат от депресия. Не пренебрегвайте потиснатото състояние на болния. Депресията се отразява негативно на краткотрайната памет и концентрацията на му, а това може да доведе до обостряне на болестта и дори до самоубийство.  Помогнете му с по-различни ястия, ако страда от запек. Наблягайте с продукти, богати на хранителни влакна. Съвсем обичайните всекидневни действия изискват от болния с Паркинсон много сили и време. А това страшно го уморява. Не го пришпорвайте, дайте му време да се справи. Проявявайте търпение, отнасяйте се с хумор към проблемите, не го дразнете. Ако в днешния ден например не му се получават нещата, успокойте го и ги отложете за другия ден. Домашните животни могат да се превърнат в отлични приятели и помощници на болния. Само трябва да се внимава да не му причиняват падания. Вие трябва да сте наясно с действието на всички медикаменти. Интересувайте се за техните странични действия. Някои лекарства могат да предизвикат нощни кошмари. А ако ги приемате няколко часа преди сън, това няма да се случва. Не са изключени халюцинации пак като странично действие на някои лекарства. По принцип болният осъзнава, че това са само видения, но ако вярва в реалността на тези халюцинации, вие намерете начин да го убедите в това. Бъдете крайно внимателни, ако сте решили да използвате и народни средства, по-добре първо се консултирайте с лекар. И по никакъв начин “не отменяйте” предписаните от лекаря лекарства. И още: Изпълнявайте заедно с болния упражненията от лечебната физкултура. Не го преуморявайте обаче, от време на време прекъсвайте. Ходенето е полезно не само за него, но и за вас. Напомняйте на болния човек да не се прегърбва и да не отпуска главата си. Пригответе му подходящи обувки, не такива, които се хлъзгат. Предложете му да го държите за ръка. За да предотвратите падане, му напомняйте често да си повдига краката. Опитайте заедно да броите при движение или да размахвате ръце, така той ще усети ритъма на ходенето. Адаптирайте кухнята така, че болният човек с удоволствие да ви помага там. Ако е решил да готви с вас, нека го прави в седнало положение. Дръжте на достъпно място най-често употребяваните кухненски прибори - чайника, чая, чашите, чиниите и прочее. Банята трябва да е обезопасена. Първо, поставете ръчки и до ваната, и до душа. Ако болният трудно пази равновесие, докато се мие - нека има приготвено специално за него столче. На пода сложете гумени килимчета, за да не се подхлъзва болният. Използвайте течен сапун, защото обикновеният често се изплъзва от ръцете. Създайте уют в спалнята. Регулирайте височината на леглото, в зависимост от възможностите на болния. Подберете подходящо спално бельо, което облекчава обръщането в леглото. Ако не знаете как, не премествайте болния човек, за да не го травмирате. С развитието на болестта на Паркинсон възникват все повече проблеми със запазване на равновесието при ходене. Колкото и да се стараете да предотвратите паданията, понякога те са неизбежни. Ако болният падне у дома, помогнете му и му обяснете, че трябва да полежи спокойно и неподвижно известно време, преди пак да стане. Запазете спокойствие. Иначе вашата паника може да се предаде и на него. Ако при падането е получил увреждания, не го закачайте, не пипайте нищо. Извикайте Бърза помощ. Не опитвайте и да го повдигнете, ако не умеете да го правите. Неумелите действия могат да задълбочат травмата и да наранят и вас дори. Подредете дома  така, че да няма килимчета и черги, които да спъват човека, който и без това се движи трудно. Нищо излишно на пода. Коридорът, стълбите и входът трябва да бъдат добре осветени. Сложете ръчки и на стълбищата. В крайна сметка едната ръка на болния винаги трябва да е свободна, дори и двете ръце. Това му пречи да пази равновесие при ходене. Напомняйте му, че при ходене не трябва да се обръща рязко. Равновесие по-лесно се задържа при леко разкрачени крака - на ширината на раменете. Болният не трябва да върши няколко действия едновременно. Нека бавно променя позицията на тялото си. При “застиване” е необходимо мислено да си представи някакъв въображаем предмет пред себе си и да опита да направи няколко крачки напред. Вие не трябва да го подбутвате, това може да го изведе от равновесие и дори да продължи позата “застиване”. Ако болният е с постоянно нарушено равновесие, е най-добре да му се осигурят спомагателни пособия като бастун, патерици и дори проходилка. Ако той се справя по-добре с тези спомагателни средства, от време на време му напомняйте да опита и самостоятелно ходене.