ДОБРЕ Е ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ

11 яну 2017
ДОБРЕ Е ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ

ДОБРЕ Е ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ

МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта.

Ходът на развитие на множествената склероза, както и тежестта на заболяването и специфичните симптоми са непредвидими. Болният никога не знае кога ще получи пристъп с различен комплекс от симптоми, нито колко дълго ще продължи или колко тежък ще бъде.

Повечето хора заболяват от множествена склероза между 20-тата и 40-тата си година, като преобладават жените. Терминът „множествена” се отнася до множеството места в централната нервна система, които са засегнати, както и големия брой пристъпи и ремисии, характерни при множествената склероза.

Причините за развитието на множествена склероза все още не са изяснени. Изследователите предполагат, че чужд агент като например вирус променя имунния отговор в организма, така че имунната система възприема миелина като чуждо вещество и го атакува. Част от миелина се възстановява след атаката, но все пак някои от нервите остават оголени - без миелинова обвивка (демиелинизация). В зоните на демиелинизация, при разрушаването на миелиновата обвивка се образуват склеротични плаки. Плаките могат да съществуват с години и допълнително нарушават функциите на централната нервна система.

Симптомите на множествената склероза варират по отношение на интензитета и продължителността си. Пълна или частична ремисия (период на освобождаване от симптомите) има при около 70% от болните.

- Зрителни нарушения – понякога те са първият симптом на заболяването, макар че обикновено отшумяват в последствие. Изразяват се в замъглено зрение, загуба на зрението на едното око, както и загуба на цветното зрение. Зрителните симптоми често са придружени или предшествани от болка, тъй като е оптичният нерв е възпален.

- Усещане за слабост в крайниците – понякога придружено от трудности с координацията и поддържането на баланс.

- Мускулни спазми, умора, скованост, изтръпване и болка са чести симптоми при множествената склероза.

- Може да се появят загуба на чувствителност, нарушения на говора (трудност при артикулирането на думите), треперене и световъртеж.

Все още не е създаден медикамент, който да лекува множествената склероза. Все пак има немалко медикаменти, които облекчават симптомите, разреждат пристъпите и ги правят по-леки.

Кортикостероиди повлияват положително пристъпите със своето противовъзпалително и имунопотискащо действие, макар и ефектът да е краткотраен. Напредването на болестта не се влияе от тях. Приложението им е свързано  с ускоряването на възстановяването след отделните пристъпи. Най-предпочитено е венозното прилагане на големи дози всеки ден или през ден.

Имуномодулатори – интерферони - намаляват честотата на пристъпите и риска от получаване на нов пристъп и забавят настъпването на инвалидизация.

Употребата на хранителни добавки трябва да започне още в първите етапи на болеста. Целта на добавките е да стимулира активността на антиоксидантите в тялото и да защитят възприемчивите нервни клетки от негативния ефект на свободните радикали. Освен това определени хранителни добавки могат да спомогнат за по-активното възстановяване на нервите, както и да намалят възпалителните процеси, които ги засягат.

Укрепващата сила на нутриенти като витамин С и витамин Е е осезаема при отслабването на симптомите на множествената склероза. Тези витамини забавят вредата, нанесена на нервните тъкани. Нервните структури и функциониране са поддържани от витамините от групата В. Заедно с допълнителна доза витемин В12 и фолиева киселина тези добавки предпазват до голяма степен нервите от най-драстичните вреди, нанесени от свободните радикали. Научни изследвания потвърждават, че при пациентите с множествена склероза се наблюдават ниски нива на витамин В12, а някои от тях  имат проблеми с усвояването на този витамин.

Н-асетилцистеин (N-acetylcysteine) е подобно на амино киселина съединение, което също има протективни за нервните клетки функции. Тази добавка може да се редува с витемините през ден. Пациентът може също да редува приема на Н-ацетилцистеин с минерален комплекс от есенциалните минерали цинк и мед, които спомагат да се намали възпалението в организма.

Добавките трябва да включват и есенциални мастни киселини, които могат да бъдат набавени от смляното ленено семе и от маслото от вечерна иглика. Тези мазнини спомагат за възстновяването на тъканите и за изграждането на здрави нервни клетки при по-продължителен прием. Антиоксидантните свойства на гинко билоба също имат благоприятен ефект, подобрявайки кръвообръщението и притока на кръв към нервната система, което допринася и за по-доброто общо състояние на тялото.