В живота си хората натрупват опит от рабатата, която извършват, от средата която ги заобикаля, от ежедневието. Това определя техния начин на живот, на труд, на общуване с близки, роднини, колеги. Човек, забързан в ежедневието, в работа, в отглеждане на децата не забелязва как годините се изнизват една след друга. Изведнъж се озовават в есента на своя живот. Те напущат работните си места, тоест пенсионират се. В зависимост от тяхното психическо състояние, от тяхната нагласа за живот, едни хора приемат спокойно пенсионирането, приспособяват е към новия начин на живот в семейството с близките си. Хората с деменция съставляват значителна част от старите хора със заболявания. Деменцията е особено състояние, което изисква специфичен подход и грижи за лицата с това заболяване.За да се помогне на хората с деменция са нужни търпение, разбиране и желание от страна на обгрижващите. Добре да се грижим за тях и да се стараем да подобрим качеството им на живот. Да изградим чувството им на значимост.Важно е да  се запознаваме с психическото, физическото и здравословно им състояние, с тяхната биография. Това е ценен метод при общуването със стари хора и лица с деменция. Биографията, това е документиране на данните от живота на човека. Тя е ценно средство да се информираме за основните моменти от неговия живот. Биографията разкрива личността на човека, неговите реализирани и нереализирани цели и стремежи. За да опознаем даден човек, ние първо се интересуваме от неговата биография. При работа с биографията е необходимо да следваме няколко основни принципа: - трябва да сме наясно със собствената си биография, за да можем да работим и с биографията на домуващите, защото за да разбираме другите, трябва да разбираме себе си; - да можем да накараме потребителя да сподели спомените си и преживяванията си, но и да можем да го приемем; - в биографията да търсим човека, а не самите данни; - това е метод за опознаване на ценностите; - да се срещнат, а не да се разминават заболяването и данните от биографията. Чрез биографията на стария човек ние разбираме настоящето чрез неговото минало. Добиваме представа за ценностната му система, разбираме за неговите предпочитания, хоби. Докосваме се до неговия вътрешен мир, добиваме представа за неговия начин на живот, за житейския му опит, травмиращи изживявания и щастливи периоди. Разбираме за сегашните му предпочитания, характерни особености, мислите и чувствата които го вълнуват,щастие, гняв, тъга, изненада. Много често хората с деменция – със затруднени умствени възможности, не си спомнят важни моменти от своята биография и се затрудняват да запомнят нова информация – например имената на внуците си. Затова ние работим с биографията на отделните домуващи и с помощта на техните близки. Те ни предоставят ценна информация и снимков материал. Необходимо е повече време за общуване и занимания с такива лица. Необходимо е да се води умела комуникация, не само да се осъществи контакт, но и да се въздейства върху този, с когото разговаряме, да задаваме и уточняващи въпроси – къде, кога, как и по този начин да гарантираме разбиране.Някой  основните принципи при комуникацията с дементно болни:

 А) Избягвай конфронтацията: Ако човек с деменция бъде изправен пред грешките си, в повечето случаи това изобщо не помага. Създава се неприятна атмосфера, която не помага на никого. Избира се „необвързваща“ стратегия т.е. използваме необвързващи фрази, за да се избегнат дълги дискусии или да не се налага да коригираме. В) Постъпвай целесъобразно: Понякога може да се предвидят, и по този начин да се избегнат, критични ситуации. Когато пък проблемът вече е възникнал, сигурно съществува подходяща за такива ситуации реакция, която ще облекчи ситуацията. С) Изясни неговите чувства и го успокои (ако е уплашен или разстроен): Ако човек с деменция е уплашен или разстроен, се опитваме да му обясним какво мислим, че той чувства. Така се опитваме да му изясним неговите чувства. Това помага на лицето да се успокои.

Приемаме болния такъв, какъвто е, с неговите чувства и поведение. Дори в своята дезориентираност, всеки човек е уникален и ценен за себе си, ценен със своя опит и тесни познания в своята област. Важен момент в индивидуалната работа с дементно болния човек е да владеем техниките и на невербалната комуникация, тъй като основната част от информацията се съдържа в нея. Тя обогатява общуването – следим мимиките, жестовете, езика на тялото. Това ни помага да ги разбираме по-добре и да изграждаме правилно поведение към тях. Винаги комуникираме очи в очи и никога от горе на долу. Когато има разминаване на словестния изказ с невербални сигнали (потропване с крак, мимики) по- достоверен е невербалния изказ. Затова е необходимо да следим за вербалния и невербален език на стария човек с начална форма на деменция.

 Съществена роля за по-добра комуникация играе изготвянето на албум със спомени. Както бастунът помага при ходене, така този албум помага на дементно болния човек да си спомни „кой е и от къде е“. Възможно е хората с деменция да се затрудняват да си спомнят отделни подробности от своята биография, а тя ни дава нашата идентичност. Тя ни казва, кои сме ние и ни показва, какви са връзките ни с околните. Загубата на способността за припомняне на ключови преживявания от собствения живот може да бъде дезориентираща и разстройваща. Това от своя страна сериозно затруднява комуникацията. Албумът със спомени съдържа думи и снимков материал, доставен от техните близки, от важни моменти в живота на един човек, от раждането до настоящия момент. Ако нови преживявания се окажат важни, те също могат да попаднат в този албум. Понякога членовете на семейството не могат да разберат, какво става с техния близък. И за това не схващат веднага смисъла от такъв албум. За нас – специалистите обаче е много важно близките на страдащия да помогнат по този въпрос. За това ние им разясняваме ползата от него. Ако един човек има проблеми с очите – той носи очила, ако трудно върви – взема бастун, а ако има проблеми с паметта, използва подходяща помощ – например албум със спомени. Важно е също да се разясни на човека с деменция идеята за изготвянето на албум със спомени и да я направим приемлива за него, още когато се намира в ранен стадий от болестта. Целта е докосване до чувствата на дементно болния, връщане в миналото, в спомените му. Това е начин на поддържане на тяхното самочувствие и достойнство. Албумът със спомени има много предимства – дава повод за разговор, да си спомни за щастливите мигове от изминалия му живот, създава доверие и самоуважение, помага му да запази своята идентичност, помага на персонала да го възприеме като личност и възможността да се води разговор. Разглеждаме албумите заедно с болния човек, задаваме въпроси – кои са тези хора, как се казват, къде са направени снимките, като участваме и ние активно в отговора на въпросите. Окуражаваме ги да го правят по-често, за да запазят спомените си. От биографията на дементния човек и изготвения албум оформяме жизненото му пространство. В стаята, в която живее, има любими вещи и предмети – касети с любими песни, табакера, часовник, вази с цветя, пердета с любим цвят т.е. създаваме удобна и приятна за обитателя обстановка. Чрез работата с биографията на потребителите на социални услуги, се осъществява и постига атмосфера на доверие, ефективно общуване и подобряване качеството им на живот.